Белоградчишките скали - един от шедьоврите на природата! :)

Уникалните Белоградчишки скали са извайвани от природата в продължение на повече от 200 млн.години!💗😮

 

 

Скалният комплекс е с дължина около 30 км. и ширина 6-7 км.Скалите са разнообразни по форма и големина, като някои от тях се издигат на повече от 100 метра височина..Комплексът се намира в Западния Предбалкан, около град Белоградчик и селата Боровица и Белотинци.
Обявени са за природна забележителност през 1949г. и са включени в списъка на Стоте национални туристически обекта!
Природата е най-добрият художник!🎨

 

 

 

Преди 230 млн.години Белоградчишките скали са били дъно на море. След оттеглянето на водата меките варовици се нагъват и под влияние на въздуха, слънцето и природните стихии те приемат интересни форми, които събуждат въображението. Характерният червен цвят на скалите се дължи на корозията на желязо в тях.
Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни построили укрепление, което било използвано по-късно и от българи и от османци - Белоградчишката крепост "Калето"!

 

 

Крепостта е една от най-добре запазените в страната.Построена е през 3-ти век от римляните.Римляните са използвали при строежа естествената непрестъпност на скалите, като издигнали само две стени - от северозапад и югоизток. Предназначението на този римски кастел е било да служи за крепост-наблюдателница. През 14 век българският владетел Иван Срацимир разширява съществуващото укрепление и настанява в него гарнизон. По време на неговото царуване Белоградчишката крепост е втората по големина и значение след Видинската/главната крепост-замък на Срацимир/.В края на 14 век българските земи са покорени от турците, а през 1396г. те превземат и крепостта край Белоградчик.
Крепостните стени са с дебелина 2.5м в основата си  и достигат до 12м. височина.

Оформени са 3 крепостни двора, разделени с масивни портали с врати, обковани с железни ленти.

 

Изградени са караулни помещения, три оръдейни площадки, три оръдейни амбразури, 365 бойници по крепостните стени,

помещения за складове и боеприпаси.
Белоградчишката крепост се е използвала като туристически обект още през 14 век от цар Иван Срацимир. Той е имал лятна резиденция и обичал да си почива сред прохладата на скалите и да съзерцава красивите каменни силуети.Крепостта се използва непрекъснато до Сръбско-българската война през 1885 година.
По-късно - през 1890г. общинската управа на Белоградчик решава да разпродаде камъните от крепостта за строеж, тъй като в нея вече не се поддържа гарнизон. Местните овчари обаче осуетяват плана на общината, като се настаняват в нея, преустройват я и започват да я използват за стопански нужди. Благодарение на тях Белоградчишката крепост "Калето" оцелява и до днес.
Причудливите форми на Белоградчишките скали, наподобяващи гигантски скулптурни творения,

раждат през вековете многобройни легенди.
Най-известната легенда за Белоградчишките скали е за Мадоната с детето.Тя гласи:
Преди много години между скалите е имало девически манастир. Всяка сутрин камбаните приканвали към молитва монахините. Сред тях била и послушницата Валентина.Тя била неземно красива и дори расото не успявало да скрие красотата и. Новината за нейната хубост бързо се разнесла из цялата Римска империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, Валентина срещнала римлянина Антонио. Между тях пламнала любов, чийто плод  се показал на бял свят след близо година. Плачат на бебето огласил тъмните манастирски килии и монахините разбрали за връзката на Валентина и Антонио. Грешницата била изгонена заедно с рожбата си, но точно тогава откъм хълма се задал нейният любим. Антонио започнал да се моли на монахините да оставят Валентина, но те били непреклонни. И тогава се случило чудо - над скалите се извила страшна буря, паднал гръм и цялата земя се разтресла. Манастирът между скалите се сринал, а конникът Антонио, монахините и майката Валентина с детето се вкаменили! Затова нарекли Валентина - Мадоната с детето в ръце!

Скалните форми на Белоградчишките скали се състоят от 3 основни групи: Фалковската група - на изток, Централната група - непосредствено над град Белоградчик и Збеговска група- която е най-западно.
Ние успяхме да разгледаме и се възхитим на скалните фигури от Централната група, като в нея са включени: Мислен камък,

 

Велкова глава,

Ученичката,

Монасите,

 

Конникът,  Мадоната,  Дервишът,  Метохът, Овчарчето,  Адам и Ева, Кукувицата, Гъбите, Мечката, Лъвът и Камилата.

 

 

 

Изкачването към площадката за Мислин камък е по впечатляващи, тесни и стръмни стъпала.

 

 

 

А едните стълби са толкова впечатляващи- имаш чувството , че се качваш по врата на огромна човешка глава...

Стигайки на най-високата площадка - Мислин камък пред нас се разкри невероятна панорама от причудливи скални образования!

 

 

От тук може да се види и Астрономическата обсерватория, която в действителност е на 100 км от Белоградчишката крепост.

 

Прекрасна панорама към Белоградчик.

 

Невероятната красота на Белоградчишките скали се ползва и като прекрасен декор към сватбени тържества.

А ако се изморите, има и местенца за отмора, докато чакате приятелите си!