Часовниковата кула, гордостта и славата на Разград - на 160 години! 💖

  Минавайки край Часовниковата кула в Разград се радвате и впечатлявате от този прекрасен, архитектурен символ на града! Знаете ли кой е геният, който я издигнал преди 160 години? Знаете ли историята, която се крие зад тази вечна забележителност?  Нека ви представя Уста Тодор Тончев, моят прародител и майсторът на часовниковата кула! 💖

     Малко история за самия часовник! Първата часовникова кула е строена някъде около 1734 г. и е била строена по времето на разградския феодал Ибрахим паша.  Кулата е била в готически стил. С течение на времето, след 100 години, кулата почва да се накланя и  Мидхат паша наредил да се събори старата кула и да се построи нова. А кой е Мидхат паша - малко любопитни факти за него:

                                                           Снимка на Мидхат паша.
       Мидхат паша е валия на Дунавския вилает до 1868 година. По негова инициатива , българският майстор Никола Фичев (Колю Фичето) построява Беленския мост, известен като Мостът на Кольо Фичето над река Янтра ,при гр. Бяла. В екипа на прочутия дряновчанин Кольо Фичето е и Уста Тодор Тончев, който работи на строежа на моста от 1865 г. до 1867 година.

                                 Снимки: Мостът на Кольо Фичето при град Бяла.

      Майстор Тодор Тончев Ангелов е роден в тревненските колиби Дурча /с.Дурча/, община Дряново, през 1815 година. Имал е двама братя – Ангел и Иван, които остават да живеят в Тревненския балкан. Уста Тодор от малък се занимава със строителство. Работи дълги години по строежите в Търново и Дряново, в бригадата на Кольо Фичето. 

   Още преди 1864 година - тогавашният разградски бей помолва Беленския да му изпрати Кольо Фичето да извърши някои строежи в Разград. Уста Кольо праща Тодор Тончев в Разград, защото го ценял и му е имал доверие. Беят му предлага да направи надземен тунел от турската баня до джамията „Ибрахим паша“, отстояща на около 150 метра от банята, за да могат правоверните  преди да отидат в молитвения дом, да се пречистят, а и физически да минат под покрив в случай, че има валежи или е много студено. Уста Тодор Тончев се справя добре със задачата и беят го възнаграждава богато. Тогава майстор Тодор Тончев се връща в Балкана и се жени за девойката Калинка от Джуровци. Калинка е била от рода на „Бараците“. Тя е била едра жена и много оправна . Един ден, докато оре малката си нивичка с кравите, се счупва хомота. Калинка запретва ръкави, сама прави нов хомот и довършва оранта. Майстор Тодор и Калинка имат четири деца –  едно момиче Минка и три момчета – Томчо, Станьо и Миньо. Миньо е роден през 1863година.

През 1878г. Уста Тодор Тончев се преселва да живее с жена си и четирите си деца в  с.Балкански /тогава Калфадере/. Вече по-късно- сина на Уста Тодор – Миньо се жени за Рада и на 13 08 1896 година им се ражда син Станю -внук на Уста Тодор Тончев  – и именно този негов внук е моят дядо.

     

  На снимката са внукът на Уста Тодор Тончев – Станю, с жена си Бяла и дъщеря им – Върба – моята майка. Та по родословие – аз съм горда пра-пра внучка на прочутия майстор! Тодор Тончев е бил висок и строен, със светли очи и силен глас. За съжаление - до ден днешен не е намерена снимка или картина с изображение на образа на майстора.

    Но да продължим с делата на възрожденския майстор.Когато през 1864 година тогавашният разградски бей извиква Уста Тодор Тончев да изгради нова Часовникова кула, на мястото на старата - той е на 49 години , с богат опит и в разцвета на силите си. Построява я с много майсторство, а нейната архитектура се отличава от другите кули в нашите населени места.

     И още любопитни факти: Разградската часовникова кула по обща височина 26,15 м е четвърта в страната, след кулите в Ботевград - 30 м, Банско - 29,50 м и Габрово - 27,70 метра. Нейното каменно тяло (без камбанарията) е най-високото - 17,90 м, следвано от кулите в Банско - 17,50 м, Карнобат - 14 м и Габрово - 13,70 метра!

   Тялото ѝ е паралелепипед с квадратна основа. От западната ѝ страна е входът - малка врата с полудъга, водеща към развиващата се във вътрешността и нагоре дървена стълба със 72 стъпала, стигаща до часовниковия механизъм.

 

   Покривът ѝ е издигнат на осем дървени колони в романски стил, сходен с възрожденската ни църковно-славянска архитектура. Той е в синхрон с куполите на джамиите и най-вече със съществуващата и запазена като паметник на културата близката голяма джамия "Ибрахим паша". Красотата на кулата е доведена до съвършенство от формата на камбаната под купола!

                            

      Ето снимка и на купула на разградската джамия "Ибрахим паша", с която купола на Часовника е сходен!

 През 1932 г. е сменен циферблатът на градския часовник, който дотогава бил с турски цифри. Махнат е и полумесеца, който бил на върха на часовника.

           Снимка-илюстрация/интернет/ на Часовника и Джамията в Разград - с полумесеци на върха!
   През 60-те години на XX в. е ремонтирана дървената надстройка – камбанарията. През есента на 1961 г. е сменен часовниковият механизъм. Часовниковата кула  работи и благодарение на майсторлъка на известния разградски часовникар Илко Колев, който поддържа символа на града над 30 години!

  За построяването на Часовниковата кула на Уста Тодор Тончев му е платено не в банкноти, а в злато, с жълтици - претеглени на везни (кантар). С тях той купува много ниви в с. Балкански, където по-късно се преселва да живее.

 Интересен  момент от биографията на майстор Тодор Тончев е, че той е имал печат, с надпис на кирилица - "Тодур Тонч" Той е поставен на един от документите  му за ремонта на шадравана пред голямата джамия "Ибрахим паша". Оригиналът му от 14.V.1876 г. е в ориенталския отдел на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - София, а превод - в научния фонд на музея в Разград. Под текста, вдясно на документа, е собственият на строителя-предприемач печат. Учудващото е, че в онези размирни времена печатът е на кирилица - "Тодур Тонч". Намереният му автентичен отпечатък върху този турски документ засега е единственият.

   Майстор Тодор Тончев  е строил само хубави църкви, големи джамии, кули и къщи. В Разградския квартал "Варош" е строил красиви къщи, в стил на българската късно-възрожденска архитектура. През 1879 година построява църквата "Св. Димитър" в село Балкански. Годината се случила дъждовна - 40 дни непрекъснато валежи. За да му са под ръка зидарите, майстор Тодор ги храни и им плаща. Загубата е значителна и той продава голяма част от нивите, които е закупил със спечелените от часовника жълтици. Със свои средства довършва църквата. Изявява се и като резбар. Запазен е и се ползва църковният трон, изкусно изработен от майстора.

Снимки на Църквата " Свети Димитър" в село Балкански, построена от майстор Тодор Тончев.

   Немалко е направеното по увековечаване паметта на големия възрожденски строител  майстор Тодор Тончев. От 13 януари 1991 г. всяка година има поход по някогашния горско-полски път (известен като Пазарският път - б.а.) от с. Балкански до Разград. Туристическият маршрут е маркиран. На 29 май 1993 г. зад стария паметник на майстора в гробищния парк на с. Балкански е осветен издигнатият нов - умалено копие на разградската часовникова кула в мащаб 1:8. 

   От кулата на Часовника се разкриват великолепни гледки към центъра на Разград!

       И още две мои интересни снимки - направени на Часовниковата кула на 12.12.12г в 12 часа! 

    През 1984 година Часовниковата кула в Разград е обявена за паметник на културата!

     Родният град не е просто име на картата - той е училище, той е дом, той е роден град, където винаги ще бъде топло, уютно и там, сърцето бие по-бързо! 💖

                                                                  💖👌