Открита е случайно през 1970г. при взривни работи на кариерата край гара Орешец. Намира се на 3 км от с.Орешец и на 14 км източно от Белоградчик. От 1 юни 2015г. отваря врати за посетители. Към пещерата има обозначителни табели.
Има широка поляна, удобна за паркиране.
От паркинга към пещерата се върви пеш около 700-800 метра по асфалтов, тесен път.
Бяхме се приготвили с подходящи обувки и якета както за влизане във всяка пещера. Оказа се, че температурата в пещерата е около 15-16 градуса , топла е и направо се изпотихме, навлечени с якета. Посещението в пещерата е на всеки кръгъл час от 9.00 до 17.00 часа, без влизане в 12.00 часа, когато има обедна почивка. Почивният ден е в понеделник. Хубаво е предварително да се запишете, понеже се влиза на групи от 15- максимум до 20 човека и по правило една група влиза, след като излезе другата и входа на пещерата е и изход. Освен това е тясна и малка - 220 м. Обиколката трае около половин час- зависи от големината на групата.
Това е входа и изхода към пещерата.
А изненадата, която ни посрещна и смая на входната врата, беше този предупредителен лист:
Докато чакахме да ни дойде редът за влизане -започнахме да се чудим и споглеждаме - какъв ли е критерият за пълни, дебели хора? Много обстойно и внимателно огледахме излизащата група. Оказа се, че имаше доста малки деца и ... доста дебелички хора да излизат от пещерата. Веднага запитахме едно младо семейство с две малки деца и доста пълнички татко и майка - как е вътре и дали и ние от нашата група ще минем за слабички. С усмивка на лице, те ни успокоиха и любезно обясниха, че всички ще се справим с екшънските моменти. Казаха ни, че е топло в пещерата, но ние ... давай с якетата и после излязохме мокри , но и няма как вътре да си махнеш и носиш якето.
Бяхме на посещение на пещерата в празничните дни и имаше мноооого хора и големи групи. Когато дойде нашият ред ни раздадоха предпазни шлемове да се екипираме.
Разясниха ни, че поставянето на предпазни шлемове, което не е характерно за туристическите маршрути в облагородените пещери, е с цел да се предпазим от сериозно ожулване на главата, тъй като се минава през няколко тясни и ниски места. Изрично бяхме предупредени, че можем да снимаме в пещерата, но само БЕЗ светкавици, дори леко ни заплашиха, че една блеснала светкавица е достатъчно за да изкарат цялата група от пещерата. Важи за фотоапарати и телефони. Звучи малко строго, но и в "чужбински" пещери поставят такова условие, особено където има някакава форма на живот, какъвто е и случаят с пещера "Венеца".
И започна спускането.
Малко след предверието се слиза по тесен тунел със стълба, по която преминаването е бавно и поединично.
Докато слезете от първата стълба и следва втората - екстремна и вълнуваща. Стъпвайки на тясно място на пода и веднага трябва да се обърнете с лице към втората стълбата - слиза се заднишком, бавно и внимателно, защото е тъмничко и стръмничко. Но гида ни в пещерата любезно предупреждаваще всеки да се обърне с лице към стената, и с дупето да почне да слиза надолу. Тя търпеливо ни помагаше и упътваше как да слезем, къде да стъпим и ни подаваше ръка... Така един по един помогна и смъкна цялата наша група от около 20 души в първата зала. А там ни очакваще невероятна красота!
Преминава се през 4 зали, а петата може да се наблюдава от малка площадка в 4-та зала. Минаването е с няколко екстремни навеждания през тесни участъци. Добре, че имахме предпазни каски. Аз поне 15 пъти си удрях шлема докато прегъната на две премина през тесните проходи. Гледам си в краката, да не се хлъзна по мокрите участъци и пропускам да си сниша още главата. И току в залата се чуват кънтения от удари на каски по пещерните стени. Забавно и вълнуващо преминаване!
Пещерата е много богата на типичните пещерни образувания - сталактити, сталагмити и сталактони. Образуванията в залите са осветени в различни цветове, които се сменят периодично. Истински изкуство!
Видяхме и прилепче!😀
В пещерата се намира и най-големият сталактон в България с обиколка от 25 метра!
Друго нетипично пещерно, но много красиво образувание, което може да се види в пещера "Венеца" са кристалите. Освен тях, тя изобилства от камъка оникс!
По целия под са разпръснати различни на цвят кристали, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали.
Могат още да се видят ледени кристали, гроздовиден сталактит /среща се рядко в българските пещери/, калцитни образования и др.
За нейното опазване е обявена за природна забележителност. Изграденото ефектно, художествено и цветно осветление, което придава още по-уникален вид на различните образувания е изградено с финансиране по европейски проект.
Невероятно преживяване с много усмивки и адреналин. Приказни красоти, които с години е творила Природата! Заслужава да се види! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар