С любов към красивото! :): Разград, моят живот, моят град! 💖

" Ако си способен да видиш красотата, това е само защото носиш прекрасното вътре в себе си. Светът е като огледало, в което всеки вижда собственото си отражение! " Паулу Коелю
Разград през моя обектив сега, след години за нашите внуци ще бъде - миналото и историята на града! 💖

Момина чешма - един от символите на Разград. 💗👌
Фигурата на млада жена в антично облекло е изработена е от Павел Ваверка и донесена от Чехия през 1897г.. Една от легендите за чешмата разказва за любовта на красивата арменка Анахид с бедния, но хубав момък - даскал Иван. Бащата на момичето не харесвал и не одобрявал момчето и бил причината тяхната любов да завърши трагично. Завладян от мъка и угризения, бащата решил да издигне паметник-чешма, която да символизира красотата и голямата любов на младите. Според поверието - който пие вода от Момина чешма сърцето му остава завинаги в Разград и ... ще си вземе разградска булка за спътник в живота!

Часовниковата кула - друг от символите на Разград!💖👌
Построена е в далечната 1864г. от тревненсия майстор Уста Тодор Тончев, който след Освобождението се заселва в разградското село Балкански. Преди нея на същото място се е издигала кула от 1764г., строена по времето на разградския управник Ибрахим паша. Построената от Уста Тодор Тончев- Часовникова кула има самобитна архитектура. Общата и височина е 26,15 метра, а дебелината на зида 1,05 метра. Каменните блокове за построяване на кулата са били донесени от близкото село Арнауткьой /днес -село Пороище/ Дъщерята на Тодор Тончев е разказала интересна история за това- как баща и се наел да построи кулата. Той сключва облог с местен паша, / като по думите на дъщерята, това е прочутият реформатор на Османската империя Митхад паша /, че ще построи в Разград висока и впечатляваща часовникова кула. Ако пашата не хареса кулата, той може да му вземе главата, но ако хареса постройката, ще му плати с пари на килограм. Пашата харесал делото на самобитния майстор и така часовниковата кула и до днес отмерва времето в центъра на града. Майстор Тодор Тончев е живял до 96 години, като до последно се е движил и все е вършел нещо. Умира на 01.12.1911г. в с.Балкански, където се е преселил през 1878г.. За мен е чест и гордост, че съм наследствен потомък на знамения майстор Тодор Тончев.💗 Часовниковата кула работи и благодарение на сръчните умения на разградския часовникар Илко Колев, който поддържа символа на града над 30 години! През 1984 година Часовниковата кула е обявена за паметник на културата!

Античният град "Абритус"! 💖👌
Богатото културно-историческо наследство на Разград е един от 100-те национални обекти на България.
Археологическият резерват "Абритус"е един от най-добре проучените през последните години. Счита се, че градът е бил основан като тракийско селище през 1-ви век от н.е. Върху руините на тракийското селище римските завоеватели построяват военен лагер - Абритус.

Снимки на Мавзолеят-костница!
Мавзолеят -костница, един от първите паметници в България, посветени на загиналите в Руско-турската освободителна война.
Построен е още през 1879г. Основният камък е положен на 1-ви март 1879г. от княз Александър Дондуков-Корсаков - командир на 13-ти армейски корпус, а самият монумент е открит на 14 октомври 1880г.. Костите на погребаните в разградските гробища руски войни са пренесени в построеният Мавзолей-костница. Обявен е за паметник на културата с национално значение през 1967г.. Оригинален е със своята архитектура с квадратна форма и височина 10 метра.

Народно читалище "Развитие" - едно от първите читалища в България.
През 1869г. будители от Разград- възрожденци начело с Димо Хранов от Лясково слагат началото на разградското читалище.

Православният храм " Свети Николай - Чудотворец", построен от разградчани през 1860 година.
Според някои източници на мястото на сегашната църква, през 18 век се е намирала вкопана в земята стара църквица, с водещи надолу стъпала. Според отоманските закони - клепало не се е биело. Сегашната църква "Св.Николай Мираклийски - Чудотворец" е основана през 1858г. и осветена през 1860г. Дърворезбата на иконостаса е от 1862г. и е дело на майстор Генчо Кънев, а големите икони са изографисани от иконописеца Захарий Цаньов през 1863г. През 1875г. е донесена камбаната от митницата в Русе и е закачена ниско, а по-късно е построена камбанарията и тогава тя е изнесена.

Джамията "Ибрахим паша" .
Мюсюлманският храм не е действаща джамия. Тя е третата по големина на Балканите и втора по големина в България, след шуменската Тумбул джамия. Изградена е през 1616г.. Обявена е за паметник на културата и е включена в каталога на ЮНЕСКО.

Снимки на Майстор Манол и джамията "Ибрахим паша"!

Статуята на Майстор Манол, възрожденски майстор, който построил джамията Ибрахим Паша в Разград. И ... легендата за Майстор Манол!

Султан Сюлейман решил да вдигне голяма и красива джамия — такава, каквато нямало другаде по света. Затърсил усилено майстор, но не какъв да е, а майстор над майсторите. Не било лесно да се издири такъв, но той успял накрая да го намери. Поставил му тежкото условие да няма друга такава джамия по света.И наистина майстор Манол показал голям майсторлък. Направил джамия за чудо и приказ — с много прозорци, в които се оглеждало слънцето, с четири високи минарета, които изглеждали като забити в самото небе. Гледал я султан Сюлейман, радвал й се и накрая попитал майстора:

— А бе, майстор Маноле, сега ако взема да те накарам да ми построиш още по-хубава от тази джамия, дали ще можеш, а?

— Ще мога, господарю, как да не мога, само че ще ми трябват още повече пари за нея.

Като чул тези думи, султанът много се натъжил и казал:

— А бе, майсторе над майсторите, като си можел да направиш по-хубава от тази джамия, защо не я направи? Дали пари достатъчно не ти дадох, дали всичките ти желания не изпълнявах? Ха, кажи сега да те чуя!

Едва тогава Манол разбрал, че султанът искал само да го изпита, а не че е имал намерение друга джамия да прави, и че не искал да го остави жив да не би другаде да направи такава хубава джамия.Разбрал майсторът, че ще се мре и се чудел как да позабави това, та да измисли нещо за спасението си. Тогава помолил султана да го остави жив още няколко дни — уж че имал нещо по минаретата да довърши, за да бъде джамията съвсем без кусури.

Сложил го султанът под строга стража и го оставил жив още няколко дена, за да доизкусури джамията. Вземал майстор Манол каквото му било необходимо и се качил на най-високото минаре. Стражите стояли отдолу и го дебнели да не би да слезе и избяга. А той, горе на минарето, си майсторял две крила. Така се качвал три дни и уж все довършвал нещо по минарето. На четвъртия ден привързал крилата под мишниците си, помолил се горещо на Бога и литнал от минарето. Стражите и всички долу на земята останали като втрещени. Такова чудо не били виждали. Затова наричат майстор Манол Българският Икар.

Красотички от Разград, през различни сезони, запечатани от обектива ми!📷💗