Пещера " Венеца " - уникално красива и екстремна! :)

Тя е една от най-красивите пещери в нашата страна и затова е наречена " Венец"!💜

Открита е случайно през 1970г. при взривни работи на кариерата край гара Орешец. Намира се на 3 км от с.Орешец и на 14 км източно от Белоградчик. От 1 юни 2015г. отваря врати за посетители. Към пещерата има обозначителни табели.

Има широка поляна, удобна за паркиране.

От паркинга към пещерата се върви пеш около 700-800 метра по асфалтов, тесен път.

Бяхме се приготвили с подходящи обувки и якета както за влизане във всяка пещера. Оказа се, че температурата в пещерата е около 15-16 градуса , топла е и направо се изпотихме, навлечени с якета. Посещението в пещерата е на всеки кръгъл час от 9.00 до 17.00 часа, без влизане в 12.00 часа, когато има обедна почивка. Почивният ден е в понеделник. Хубаво е предварително да се запишете, понеже се влиза на групи от 15- максимум до 20 човека и по правило една група влиза, след като излезе другата и входа на пещерата е и изход. Освен това е тясна и малка - 220 м. Обиколката трае около половин час- зависи от големината на групата.

Това е входа и изхода към пещерата.
А изненадата, която ни посрещна и смая на входната врата, беше този предупредителен лист:

Докато чакахме да ни дойде редът за влизане -започнахме да се чудим и споглеждаме - какъв ли е критерият за пълни, дебели хора? Много обстойно и внимателно огледахме излизащата група. Оказа се, че имаше доста малки деца и ... доста дебелички хора да излизат от пещерата. Веднага запитахме едно младо семейство с две малки деца и доста пълнички татко и майка - как е вътре и дали и ние от нашата група ще минем за слабички. С усмивка на лице, те ни успокоиха и любезно обясниха, че всички ще се справим с екшънските моменти. Казаха ни, че е топло в пещерата, но ние ... давай с якетата и после излязохме мокри , но  и няма как вътре да си махнеш и носиш якето.
Бяхме на посещение на пещерата в празничните дни и имаше мноооого хора и големи групи. Когато дойде нашият ред ни раздадоха предпазни шлемове да се екипираме.

Разясниха ни, че поставянето на предпазни шлемове, което не е характерно за туристическите маршрути в облагородените пещери, е с цел да се предпазим от сериозно ожулване на главата, тъй като се минава през няколко тясни и ниски места. Изрично бяхме предупредени, че можем да снимаме в пещерата, но само БЕЗ светкавици, дори леко ни заплашиха, че една блеснала светкавица е достатъчно за да изкарат цялата група от пещерата. Важи за фотоапарати и телефони. Звучи малко строго, но и в "чужбински" пещери поставят такова условие, особено където има някакава форма на живот, какъвто е и случаят с пещера "Венеца".
И започна спускането.
Малко след предверието се слиза по тесен тунел със стълба, по която преминаването е бавно и поединично.

Докато слезете от първата стълба и следва втората - екстремна и вълнуваща. Стъпвайки на тясно място на пода и веднага трябва да се обърнете с лице към втората стълбата - слиза се заднишком, бавно и внимателно, защото е тъмничко и стръмничко. Но гида ни в пещерата любезно предупреждаваще всеки да се обърне с лице към стената, и с дупето да почне да слиза надолу. Тя търпеливо ни помагаше и упътваше как да слезем, къде да стъпим и ни подаваше ръка... Така един по един помогна и смъкна цялата наша група от около 20 души в първата зала. А там ни очакваще невероятна красота!

Преминава се през 4 зали, а петата може да се наблюдава от малка площадка в 4-та зала. Минаването е с няколко екстремни навеждания през тесни участъци. Добре, че имахме предпазни каски. Аз поне 15 пъти си удрях шлема докато прегъната на две премина през тесните проходи. Гледам си в краката, да не се хлъзна по мокрите участъци и пропускам да си сниша още главата. И току в залата се чуват кънтения от удари на каски по пещерните стени. Забавно и вълнуващо преминаване!

Пещерата е много богата на типичните пещерни образувания - сталактити, сталагмити и сталактони. Образуванията в залите са осветени в различни цветове, които се сменят периодично. Истински изкуство!

Видяхме и прилепче!😀

В пещерата се намира и най-големият сталактон в България с обиколка от 25 метра!

 

Друго нетипично пещерно, но много красиво образувание, което може да се види в пещера "Венеца" са кристалите. Освен тях, тя изобилства от камъка оникс!

По целия под са разпръснати различни на цвят кристали, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали.

Могат още да се видят ледени кристали, гроздовиден сталактит /среща се рядко в българските пещери/, калцитни образования и др.

За нейното опазване е обявена за природна забележителност. Изграденото ефектно, художествено и цветно осветление, което придава още по-уникален вид на различните образувания е изградено с финансиране по европейски проект.

Невероятно преживяване с много усмивки и адреналин. Приказни красоти, които с години е творила Природата! Заслужава да се види! :)

Археологически резерват „Абритус”, град Разград! 💖

Интересна е историята по откриването на древния град Абритус! 👌
Когато през 1950г. започва строежът на фармацевтичното предприятие - Пеницилиновият завод в Разград в местността Хисърлъка, още при първите копки започват да излизат старини. Системни археологически разкопки са правят от 1953г, които продължават до 1976г. Античният град Абритус е открит при разкопки през 1954г. Той е изграден по типа на римските градове с прави улици, обществени сгради, построени в центъра около градския площад.

Археологическите разкопки започват още през 1887г., организирани от акад. Анани Явашов в  западната част на Хисарлъшката могила. Той разкрил трикорабна базилика от 5-6 в.н.е.

Анани Явашов е роден на 1 октомври 1855г. в Разград, в семейството на Тодора и Иван Колев. Баща му е преселник от с.Драгойча, Дряновско, бил абаджия и поради кроткия си характер получил прозвището "Явашче", от където идва фамилията. Майка му е била дъщеря на занаятчия, преселен от Ески Джумая /днешно Търговище/. Анани е третото и най-малко дете в семейството. Основното си образование завършва в Разград. След гимназия той завършва химия в Университета в Прага. Когато се дипломира, през август 1884г. той се завръща в Разград, заедно с красивата си жена Анна Трунечек Явашова - жена с висока култура и добра пианистка. Имат седем деца.
Още при завръщането си през 1984г в Разград, Анани Явашов е назначен за директор на разградското окръжно петокласно училище, а през следващата година е назначен за училищен инспектор.
Анани Явашов полага основите на музейното дело в Разград през 1887г., като  основава Разградския музей, а през 1922г. създава и Археологическото дружество в Разград.
Умира на 25 май 1934г., като оставя богато научно наследство.
Системни проучвания на древния град Абритус прави професор Теофил Иванов през 1953г. със съдействието на Историческия музей в Разград и разградският историк и археолог Стоян Стоянов.

Заслугата за спасяването на античния град при строежа на Завода за пеницилин, както и за обявяването на Абритус за археологически резерват е именно на Стоян Петков Стоянов. Той е роден на 9 януари 1930г. в лознишкото село Чудомир. Дългогодишен директор на Разградския исторически музей. Умира на 26 ноември 2008г.
През 1971г. при редовни разкопки на Абритус, историка-археолог Стоянов прави първото си значимо научно откритие - златно съкровище от 853 златни монети  - 4 килограма- най-голямото намирано до момента  късноантично златно съкровище на монети, сечени от 11 императори на Римската империя през 5 век.

Заслуга на Стоян Стоянов е  и откритието и на Златният пегас от Вазово, днес, част от герба на Разград!

Интересна е историята на откриването на Златния пегас.
През 1973г. в село Вазово, близо до гр.Исперих и Свещари, селянин открива пегаса случайно по време на оран на нивата си. Той е изровил статуетката и я показал на приятелите си. Един от тях я разрязва. Отрязаната половина с конската глава дали на децата от махалата да си играят. Така за съкровището случайно узнали местните хора и сигнализирали властта. Втората -отрязана половина обаче изчезва. Така на историците се налага да гадаят дали от земята е бил изровен ритон, или друг вид ритуална скулптура. Златният пегас е от масивно злато и тежи близо половин килограм. Направен е от 24-каратово злато. Той е ювелирно изделие на майстор от 4-ти век преди Христа.
Златните монети и Златният пегас се пазят в трезор и се изнасят само при специални случаи.
Археологическият резерват Абритус е с площ 1 000 дка и възниква като тракийско селище, през 1-ви век / Абритус в превод от латински - стръмен/. Обхваща паметници на тракийската, римската и средновековна българска култура.

През 1-ви век от н.е. римляните превърнали града във военна крепост и му дали името "Абритус". Според разкопките в центъра на античния град се е намирала резиденция на висш магистрат - вила "Урбана".

Абритус се свързва и с кръвопролитното сражение  през лятото на 251г. между готи и римляни, в околностите на античния град Абритус, когато загива римският император Траян Деций /249-251г./ и неговият син. Той е първият римски император, намерил смърта си извън пределите на Римската империя, и който лежи под руините на древния град Абритус, край Разград.
Според легендата той е имал позлатена колесница, която никога не е откривана.

Според една от легендите, именно под руините на Абритус лежи заровена златната императорска колесница на Деций и чака да бъде открита.
Според друга история - Военният лагер на римските легиони е бил разположен в местността Полето, близо до село Дряновец. Там са намерени много колчета от палатки, нитове на шлемове, легионерски нож и много монети, които трасират пътя на изтеглянето на римляните, които са били сразени и император Траян Деций и неговият син Етруск загиват в тази битка.
Днес "Абритус" е добре уреден археологически резерват. В парковата част на Абритус са експонирани 70 епиграфски паметника, повечето от които датират от римската епоха. До останките на античния град Абритус е уреден Исторически музей с лапидариум, в който могат да се видят част от откритията направени в района.
От 2014г. е открит Интерактивен музей с 12 тематични зали.

и където може сами да си отсечете римска монета от глина.

Днес "Абритус" е едно от често посещаваните места за запознаване с Историята, за разходки, както и за снимки по различни поводи - на абитуриенти, за сватби и .. без поводи! Красиво е! :)