Археологически резерват „Абритус”, град Разград! 💖

Интересна е историята по откриването на древния град Абритус! 👌
Когато през 1950г. започва строежът на фармацевтичното предприятие - Пеницилиновият завод в Разград в местността Хисърлъка, още при първите копки започват да излизат старини. Системни археологически разкопки са правят от 1953г, които продължават до 1976г. Античният град Абритус е открит при разкопки през 1954г. Той е изграден по типа на римските градове с прави улици, обществени сгради, построени в центъра около градския площад.

Археологическите разкопки започват още през 1887г., организирани от акад. Анани Явашов в  западната част на Хисарлъшката могила. Той разкрил трикорабна базилика от 5-6 в.н.е.

Анани Явашов е роден на 1 октомври 1855г. в Разград, в семейството на Тодора и Иван Колев. Баща му е преселник от с.Драгойча, Дряновско, бил абаджия и поради кроткия си характер получил прозвището "Явашче", от където идва фамилията. Майка му е била дъщеря на занаятчия, преселен от Ески Джумая /днешно Търговище/. Анани е третото и най-малко дете в семейството. Основното си образование завършва в Разград. След гимназия той завършва химия в Университета в Прага. Когато се дипломира, през август 1884г. той се завръща в Разград, заедно с красивата си жена Анна Трунечек Явашова - жена с висока култура и добра пианистка. Имат седем деца.
Още при завръщането си през 1984г в Разград, Анани Явашов е назначен за директор на разградското окръжно петокласно училище, а през следващата година е назначен за училищен инспектор.
Анани Явашов полага основите на музейното дело в Разград през 1887г., като  основава Разградския музей, а през 1922г. създава и Археологическото дружество в Разград.
Умира на 25 май 1934г., като оставя богато научно наследство.
Системни проучвания на древния град Абритус прави професор Теофил Иванов през 1953г. със съдействието на Историческия музей в Разград и разградският историк и археолог Стоян Стоянов.

Заслугата за спасяването на античния град при строежа на Завода за пеницилин, както и за обявяването на Абритус за археологически резерват е именно на Стоян Петков Стоянов. Той е роден на 9 януари 1930г. в лознишкото село Чудомир. Дългогодишен директор на Разградския исторически музей. Умира на 26 ноември 2008г.
През 1971г. при редовни разкопки на Абритус, историка-археолог Стоянов прави първото си значимо научно откритие - златно съкровище от 853 златни монети  - 4 килограма- най-голямото намирано до момента  късноантично златно съкровище на монети, сечени от 11 императори на Римската империя през 5 век.

Заслуга на Стоян Стоянов е  и откритието и на Златният пегас от Вазово, днес, част от герба на Разград!

Интересна е историята на откриването на Златния пегас.
През 1973г. в село Вазово, близо до гр.Исперих и Свещари, селянин открива пегаса случайно по време на оран на нивата си. Той е изровил статуетката и я показал на приятелите си. Един от тях я разрязва. Отрязаната половина с конската глава дали на децата от махалата да си играят. Така за съкровището случайно узнали местните хора и сигнализирали властта. Втората -отрязана половина обаче изчезва. Така на историците се налага да гадаят дали от земята е бил изровен ритон, или друг вид ритуална скулптура. Златният пегас е от масивно злато и тежи близо половин килограм. Направен е от 24-каратово злато. Той е ювелирно изделие на майстор от 4-ти век преди Христа.
Златните монети и Златният пегас се пазят в трезор и се изнасят само при специални случаи.
Археологическият резерват Абритус е с площ 1 000 дка и възниква като тракийско селище, през 1-ви век / Абритус в превод от латински - стръмен/. Обхваща паметници на тракийската, римската и средновековна българска култура.

През 1-ви век от н.е. римляните превърнали града във военна крепост и му дали името "Абритус". Според разкопките в центъра на античния град се е намирала резиденция на висш магистрат - вила "Урбана".

Абритус се свързва и с кръвопролитното сражение  през лятото на 251г. между готи и римляни, в околностите на античния град Абритус, когато загива римският император Траян Деций /249-251г./ и неговият син. Той е първият римски император, намерил смърта си извън пределите на Римската империя, и който лежи под руините на древния град Абритус, край Разград.
Според легендата той е имал позлатена колесница, която никога не е откривана.

Според една от легендите, именно под руините на Абритус лежи заровена златната императорска колесница на Деций и чака да бъде открита.
Според друга история - Военният лагер на римските легиони е бил разположен в местността Полето, близо до село Дряновец. Там са намерени много колчета от палатки, нитове на шлемове, легионерски нож и много монети, които трасират пътя на изтеглянето на римляните, които са били сразени и император Траян Деций и неговият син Етруск загиват в тази битка.
Днес "Абритус" е добре уреден археологически резерват. В парковата част на Абритус са експонирани 70 епиграфски паметника, повечето от които датират от римската епоха. До останките на античния град Абритус е уреден Исторически музей с лапидариум, в който могат да се видят част от откритията направени в района.
От 2014г. е открит Интерактивен музей с 12 тематични зали.

и където може сами да си отсечете римска монета от глина.

Днес "Абритус" е едно от често посещаваните места за запознаване с Историята, за разходки, както и за снимки по различни поводи - на абитуриенти, за сватби и .. без поводи! Красиво е! :)

Разград, моят живот, моят град! 💖

" Ако си способен да видиш красотата, това е само защото носиш прекрасното вътре в себе си. Светът е като огледало, в което всеки вижда собственото си отражение! "  Паулу Коелю
Разград през моя обектив сега, след години за нашите внуци ще бъде - миналото и историята на града! 💖

                                      Момина чешма - един от символите на Разград. 💗👌
Фигурата на млада жена в антично облекло е изработена е от Павел Ваверка и донесена от Чехия през 1897г.. Една от легендите за чешмата разказва за любовта на красивата арменка Анахид с бедния, но хубав момък - даскал Иван. Бащата на момичето не харесвал и не одобрявал момчето  и бил причината тяхната любов да завърши трагично. Завладян от мъка и угризения, бащата решил да издигне паметник-чешма, която да символизира красотата и голямата любов на младите. Според поверието - който пие вода от Момина чешма сърцето му остава завинаги в Разград и ... ще си вземе разградска булка за спътник в живота!

                               Часовниковата кула - друг от символите на Разград!💖👌
Построена е в далечната 1864г. от тревненсия майстор Уста Тодор Тончев, който след Освобождението се заселва в разградското село Балкански. Преди нея на същото място се е издигала кула от 1764г., строена по времето на разградския управник Ибрахим паша. Построената от Уста Тодор Тончев- Часовникова кула има самобитна архитектура. Общата и височина е 26,15 метра, а дебелината на зида 1,05 метра. Каменните блокове за построяване на кулата са били донесени от близкото село Арнауткьой /днес -село Пороище/ Дъщерята на Тодор Тончев е разказала интересна история за това- как баща и се наел да построи кулата. Той сключва облог с местен паша, / като по думите на дъщерята, това е прочутият реформатор на Османската империя Митхад паша /, че ще построи в Разград висока и впечатляваща часовникова кула. Ако пашата не хареса кулата, той може да му вземе главата, но ако хареса постройката, ще му плати с пари на килограм. Пашата харесал делото на самобитния майстор и така часовниковата кула и до днес отмерва времето в центъра на града. Майстор Тодор Тончев е живял до 96 години, като до последно се е движил и все е вършел нещо. Умира на 01.12.1911г. в с.Балкански, където се е преселил през 1878г.. За мен е чест и гордост, че съм наследствен потомък на знамения майстор Тодор Тончев.💗 Часовниковата кула работи и благодарение на сръчните умения на разградския часовникар Илко Колев, който поддържа символа на града над 30 години! През 1984 година Часовниковата кула е обявена за паметник на културата!  

 

                                            Античният град "Абритус"! 💖👌
     Богатото културно-историческо наследство на Разград е един от 100-те национални обекти на България.
Археологическият резерват "Абритус"е един от най-добре проучените през последните години. Счита се, че градът е бил основан като тракийско селище през 1-ви век от н.е. Върху руините на тракийското селище римските завоеватели построяват военен лагер - Абритус.

                                            Снимки на Мавзолеят-костница!
     Мавзолеят -костница, един от първите паметници в България, посветени на загиналите в Руско-турската освободителна война.
Построен е още през 1879г. Основният камък е положен на 1-ви март 1879г. от княз Александър Дондуков-Корсаков - командир на 13-ти армейски корпус, а самият монумент е открит на 14 октомври 1880г.. Костите на погребаните в разградските гробища руски войни са пренесени в построеният Мавзолей-костница. Обявен е за паметник на културата с национално значение през 1967г.. Оригинален е със своята архитектура с квадратна форма и височина 10 метра.

          Народно читалище "Развитие" - едно от първите читалища в България.
През 1869г. будители от Разград- възрожденци начело с Димо Хранов от Лясково слагат началото на разградското читалище.

         Православният храм " Свети Николай - Чудотворец", построен от разградчани през 1860 година.
Според някои източници на мястото на сегашната църква, през 18 век се е намирала вкопана в земята стара църквица, с водещи надолу стъпала. Според отоманските закони - клепало не се е биело. Сегашната църква "Св.Николай Мираклийски - Чудотворец" е основана през 1858г. и осветена през 1860г.  Дърворезбата на иконостаса е от 1862г. и е дело на майстор Генчо Кънев, а големите икони са изографисани от иконописеца Захарий Цаньов през 1863г.  През 1875г. е донесена камбаната от митницата в Русе и е закачена ниско, а по-късно е построена камбанарията и тогава тя е изнесена.

                                                              Джамията "Ибрахим паша" .
 Мюсюлманският храм не е действаща джамия. Тя е третата по големина на Балканите и  втора по големина в България, след шуменската Тумбул джамия.  Изградена е през 1616г.. Обявена е за паметник на културата и е включена в каталога на ЮНЕСКО.

                                   Снимки на Майстор Манол и джамията "Ибрахим паша"!

                Статуята на Майстор Манол, възрожденски майстор, който построил джамията Ибрахим Паша в Разград. И ... легендата за Майстор Манол!

 Султан Сюлейман решил да вдигне голяма и красива джамия — такава, каквато нямало другаде по света. Затърсил усилено майстор, но не какъв да е, а майстор над майсторите. Не било лесно да се издири такъв, но той успял накрая да го намери. Поставил му тежкото условие да няма друга такава джамия по света.И наистина майстор Манол показал голям майсторлък. Направил джамия за чудо и приказ — с много прозорци, в които се оглеждало слънцето, с четири високи минарета, които изглеждали като забити в самото небе. Гледал я султан Сюлейман, радвал й се и накрая попитал майстора:

— А бе, майстор Маноле, сега ако взема да те накарам да ми построиш още по-хубава от тази джамия, дали ще можеш, а?

— Ще мога, господарю, как да не мога, само че ще ми трябват още повече пари за нея.

Като чул тези думи, султанът много се натъжил и казал:

— А бе, майсторе над майсторите, като си можел да направиш по-хубава от тази джамия, защо не я направи? Дали пари достатъчно не ти дадох, дали всичките ти желания не изпълнявах? Ха, кажи сега да те чуя!

Едва тогава Манол разбрал, че султанът искал само да го изпита, а не че е имал намерение друга джамия да прави, и че не искал да го остави жив да не би другаде да направи такава хубава джамия.Разбрал майсторът, че ще се мре и се чудел как да позабави това, та да измисли нещо за спасението си. Тогава помолил султана да го остави жив още няколко дни — уж че имал нещо по минаретата да довърши, за да бъде джамията съвсем без кусури.

Сложил го султанът под строга стража и го оставил жив още няколко дена, за да доизкусури джамията. Вземал майстор Манол каквото му било необходимо и се качил на най-високото минаре. Стражите стояли отдолу и го дебнели да не би да слезе и избяга. А той, горе на минарето, си майсторял две крила. Така се качвал три дни и уж все довършвал нещо по минарето. На четвъртия ден привързал крилата под мишниците си, помолил се горещо на Бога и литнал от минарето. Стражите и всички долу на земята останали като втрещени. Такова чудо не били виждали. Затова наричат майстор Манол Българският Икар.

    Красотички от Разград, през различни сезони, запечатани от обектива ми!📷💗

                                                                            💖👌